Приложение на принципите на обучение в шахмата

Posted: 31/01/2014 in Дневник

Автор: Симеон Стоичков**

Спецификата на шахмата – тази най-разпространена интелектуална игра – се дължи на преплитането на трите основни изграждащи и изявяващи го компонента: естетически, научен и спортно-състезателен. Винаги е било обект на спорове и дискусии какво всъщност е шахматът – изкуство, наука или спорт? В този аспект, интересни са някои мнения на корифеите, например: Емунил Ласкер (вторият световен шампион) нарича шахмата “интелектуален бокс”, Хосе Раул Капабланка (третият световен шампион) казва: “това е интелектуално занимание с определени художествени свойства”, а Александър Алехин (четвъртият световен шампион) е категоричен: “За мене шахматът не е игра, а изкуство!
Същевременно правилата на играта предполагат (макар и само на теория засега – поради огромния брой възможни комбинации) нейния пълен математически анализ. Т.е. съвсем резонно е на шахмата да се гледа като на наука. Според някои последни изследвания ”инструментариумът” на един гросмайстор включва над 10 000 позиции, които той е в състояние да разиграва чисто технически. В този ред на мисли трябва да се отбележи, че всеки един привържаник на играта преди да се е запознал с дебютните схеми и варианти, преди да е седнал да изучава основни ендшпили вече е изпитал неприятното усещане от поражението и радостта от победата – с друге думи: спортно-състезателния характер на шахмата.
В процеса на шахматното обучение, въпреки разнородността на трите гореизложени парадигми на играта, класическите дидактически принципи са много ясно изразени. Конкретно: принципът за научност. Той се базира на истинност при разкриване на обема и съдържанията на понятията, теоритичност – запознаване с най-новите идеи (актуалност) наред с класическото наследство и прогностичност. Многото информация (ставаща все повече и повече) нужна за овладяването на майсторското овладяване на шахматната игра прави използването на Интернет и специализиран софтуер в неделима част от процеса на обучение и самообучение на шахматиста. Компютъризацията позволява не само широка, обемна научна дейност (например – всичката информация за изиграните до момента партии в даден вариант на Френска защита, коментари, оценки, анализи на водещи специалисти по темата), но и нагледност при процеса на обучение. Елементарен пример е, когато обучаваният (детето) играе грешен ход – програмата не го приема, а понякога и обяснява защо и как точно би трябвало да се движи съответната фигура. В друг случай, ако ходът е слаб, програмата задава въпрос дали подържате избора си, плюс веднага изписващата се със знаци и цифри оценка на позицията, след което в допълнение дава обяснения със стрелки, текст и/или вербален коментар. Нагледността е конкретен способ от практически тип за усъвършенстване, но за да е стигне до него е нужна теоритична обосновка – т.е. натрупани знания. Шахматната теория е изградена върху принципи, определени от правилата и спецификата на играта. Стратегия и тактика, психология – всичко е подчинено на крайната цел: максимално вярна прогностичност – крайната цел на всички науки. Индивидуалното майсторство на играча се определя от способността му вярно да оценява позицията и да съумява да реализира произтичащите от оценката поставени цели. Ясно е, че принципът за съзнателност и активност (интелектуална, емоционална, практическа) е вътрешно присъщ на всеки занимаващ се с шахмана дейност. Играта привлича и ангажира вниманието с богатата си вариативност и същевременно с ясната логическа линия, която следва. Но е немислимо усвояването й без да се спазват принципите на обучение за достъпност и системност и последователност. Сложността на поставяните задания трябва да е съобразена с практическото ниво на решаващите ги – съгласуваността с рейтинга (ЕЛО) е може би най-добър ориентир в това отношение. Върви се от познато към непознато Например: позициите в пешечните ендшпили “две срещу една” се учат след като е усвоен материалът “цар и пешка срещу цар”. Тук се застъпва и друго основно дидактическо положение – за трайно овладяване на знанията, уменията и навиците. Последното се постига чрез заучаване, повторение и контрол. Налице са всички звена на учебния процес: възприемане на знанията, осмисляне и обобщаване, затвърдяване, приложение в практиката. Възприемането на знанията става чрез онагледяване на минал опит (например партията Топалов – Ананд, София 2005), нужния за запаметяване брой повторения (при всеки е различен брой пъти *) и впоследствие – контрол. Контролът в шахмата е на практика приложените знания и умения от учебно-тренировъчния процес. В сблъсъка с противник при ограничено време за мислене, при специфична турнирна ситуация се разкрива разбирането на обучавания за играта, психическата годност, цялостното ниво на състезателя, което е достигнал в учебно-тренировъчния процес.
Целта на всяко едно обучение е изграждането на личностни качества. Това става посредством възпитаващия и развиващ характер на обучението. Различните обществени формации (строеве) и религиозни течения имат свои собствени схващания за морал, нравственост, ценностни системи. Последната забрана на шахматната игра беше от режима на талибаните, но това ни най-малко не й попречи да бъде феномен, обединяващ хората от целия свят – от всички раси, етноси, вероизповедания, пол и възраст.
“Шахматът ме научи на обективност.” – още един цитат от руския гений Ал. Алехин. Обективността при разглеждането на даден проблем предполга научност, развитие на мисловната дейност в изследователски аспект. Редовните занимания с шах (а и с повечето видове спорт) възпитават в труд и дисциплина, изграждат култура на поведението и развиват волевите качества. Приемайки, че “всяко произведение, характеризиращо се с явен естетически елемент, трябва да се смята за произведение на изкуството”, явно е, че шахматът възпитава в естетизъм. Според Гари Каспаров (определян като най-великият шахматист за всички времена) “върху шестдесет и четирите полета може да се създаде истински шедьовър, който да достави на хората духовна наслада”.
Нивото на развитие на изброените качества плюс нравствеността определят и индивидуалното личностно развитие – цел и смисъл на живота…

Забележка *
Изискванията за високо спортно майсторство, за творчески достижения определят индивидуалния подход като един от най-важните и специфични педагогически принципи при обучението по шах.

** Симеон Стоичков е съдия Републиканска категория, поставя началото и организира веригата от турнири “Детска Купа НСА” – 7 издания, организатор и главен съдия на Столичните ученически първенства – 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012 г. (Столична община),инициатор, съорганизатор и главен съдия на Опен Дружба, Световен шампион по шахмат за артисти – Париж 2012 год. и ръководител на шахматното обучение в Детската академия на науките, изкуствата и спорта.

Advertisements

Коментарите са изключени.